Зимата ... особено тази зима ме кара да се запитам как може някой да я харесва?! Обичам прясно навалялия сняг, как хрупти под ботушите ми, но до там е любовта ми към зимата .... а и многото празници. Декември е месецът на празниците, супер месец, весел и със много светлини. Светещи лампички у дома, на терасата, по улиците и по витрините на магазините. Светещи елхи и много надежда  ... за новата година. След това идва нова година, баницата с късмети и речта на президента. И хоп вече сме в новата година и ежедневието започва да тече неумолимо. Да, но сега е по-трудно, изморени сме от празниците, а и този сняг, дебел и хлъзгав ни изморява още повече. Не обичам зимата, някак се чувствам като спяща мечка, облечена в дебели дрехи, движеща се като робот по хлъзгавите улици. Дори и такси не можеш да си хванеш през януари, снега им пречи. Е аз как да отида до работа?! Да зная - с крака, ама е цяло геройство да прегазя през огромните преспи без да си навехна крака, че и някой "мъжкар" да не ме нарече "глезла". Зимата не е моя сезон, увивам се с топлите си дрехи, проверявам прогнозата за времето и мълчаливо чакам да дойде пролетта.

"...Зимата не е моя сезон, увивам се с топлите си дрехи, проверявам прогнозата за времето и мълчаливо чакам да дойде пролетта..."

От друга страна наистина е хубаво да има истинска зима, със студени януарски дни, защото точно това е естественото за страна с четири сезона като нашата.

Когато зимата е каквато трябва да бъде, тогава и природата, и човека са спокойни, че пролетта, лятото и есента също ще бъдат здрави и естествени.

Да, зимата е необходима за природата, но е много тежък сезон, от друга страна по това време са едни от най-хубавите семейни празници.