Вчера, прибирайки се от работа преживяж много приятна среща ... с възрастна жена. Дори не се запознахме! Жената стоеше на крайчеца на тротоара, с шапка от букле и пухкави ръкавици, увита в дебелата си дреха и някак плашливо пристъпваше на едно място върху заледения тротоар. Аз бързах да се прибера в къщи, имах домашни задачи, но минавайки покрай възрастната женя, тя ме погледна със слънчевите си очи, и ми се усмихна. Помислих си, че има нужда от помощ да слезе от тротоара, попитах я да и помогна ли, а тя ми отговори:
- Не, не е хлъзгаво, сега ще сляза, малко си почивам...
И така в рамките на 5-10 минути, защото не можах да хукна и да я подмина, жената ми разказа живота си! Усмихната и лъчезарна, подпирайки се на бастуна си, говореше без да се оплаква. Отиваше към църквата, за първи пт срещам човек, който с такава радост да отива към църквата ... и любовта и!
Съпругът и беше починал и децата я викали да живее при тях, в друг град, но тя искала да стои при съпруга си ... била е щастлива с него, и сега намираше радост във вярата. Винаги можем да намерим радост, само трябва да си позволим да го направим.
Бях забравила колко много може да ми даде кратък разговор с непознат човек, благодаря на тази възрастна жена, на 83 години, която все още беше щастлива и продължаваше да стои при съпруга си, макар да е починал. Дано всички да имаме този ксмет.