Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03 07:29 - Просто постинг
Автор: anitta Категория: Други   
Прочетен: 231 Коментари: 3 Гласове:
3



Това, което пиша в момента, не е публикация, това е въпрос. Говорим твърде много за политика и твърде малко за чувствата си, твърде много за пари и материално обизпечаване и твърде малко за междучовешките отношения, за обичта и уважението. Къде останаха отношенията?! Днес за мен е важна, но и тежка дата, днешният ден ме връща във времето преди да се сблъскам със страшната истина, наречена смърт, когато разбираш, че няма как да се бориш с нея, че тя е единственото събитие в живота, пред което си безсилен. Да загубиш близък е страшно, но да загубиш своята половина е още по-страшно. Няма да говоря за болестта рак, всички сме се сблъсквали с нея по един или дрег начин. Искам да си спомня за безизходицата, за усещането, че човека до теб си заминава и не можеш да го задържиш. Виждаш как въпреки вашето желание да сте заедно една ужасна сила ви откъсва един от друг. И нищо не можеш да направиш. Това беше времето, в което се чувствах най-безпомощна, не защото не ходихме по лечения, а защото по най-трудния и безкомпромисен начин трябваше да осъзнаем и двамата, че края е дошъл. И аз, като всеки човек в такава ситуация отричах до последния момент ужасната истина, молиг го и го придружавах по болници ... но историята не е за болестта, а за отношенията между хората.
Животът ме докосна с прекрасен човек, от този тип, на който винаги можеш да разчиташ и да вярваш. Човек, който можеш да обичаш безрезервно и виждаш в неговите очи само себе си. Един свят отворен само за мен, красив и безконечен. И да, прекрасно е да се потопиш в този свят, прекрасно е да забравиш, че има външен свят. Живеех като принцеса в своята приказка, създадена от невероятния мъж до мен. Днес, когато са минали няколко години от края на тази история, съм сигурна, че Бог е доста жесток, защо разделя хора, които са толкова щастливи заедно, защо отне този добър и истински мъж от семейството му, защо трябваше да се сблъскам и с другата страна на живота. 
Е, денят започва и все пак е хубав, винаги има надежда, че ще се случи нещо добро. Както казва един автор в края на книгата си "Най-доброто все още предстои"!!!



Гласувай:
3
0



1. distrelets - Здравей! Живей с мисълта, че все пак ...
21.03 08:47
Здравей! Живей с мисълта, че все пак си имала щастието да намериш истинската своя любов и половинка, защото това много рядко се случва. Знам, че тези думи не са утеха, но често си казвам, че животът въпреки всичко продължава да тече и да е прекрасен, стига да можеш да видиш красотата в него. Пожелавам ти сила и смелост да продължиш, и мисля, че ти го правиш.
Хубав ден!
цитирай
2. anitta - Благодаря за подкрепата.
21.03 21:20
Благодаря за подкрепата.
цитирай
3. ikra - Здравей!
11.04 16:41
Съпричастен съм с болката ти!
Но това е земният живот - има и радост, болка, тъга, копнеж...
Бог не е жесток. Просто Той знае неща, които ние никога няма да разберем, нито бихме могли да си представим. Докато Той е Мъдър и Всемогъщ, ние сме емоционални, и завършека на много неща не е толкова добър и прекрасен колкото сме си го представяли...
С пожелание за радост и усмихнато бъдеще!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anitta
Категория: Други
Прочетен: 3274
Постинги: 12
Коментари: 14
Гласове: 39
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930